възпротивявах

Речник на българския език

1. възпротивявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възпротивявах е производна форма на възпротивявам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възпротивявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възпротивявах е производна форма на възпротивявам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).