1. възпротивявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. възпротивявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. възпротивявал — мин. деят. св. прич. м. р.
възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. възпротивявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).