възпротивявал

Речник на българския език

1. възпротивявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпротивявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпротивявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).