възпротивявало е

Речник на българския език

1. възпротивявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало е е производна форма на възпротивявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало е е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпротивявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало е е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).