възпротивяваха

Речник на българския език

1. възпротивяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпротивяваха е производна форма на възпротивявам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпротивяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възпротивяваха е производна форма на възпротивявам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).