възпротивява

Речник на българския език

1. възпротивява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпротивява е производна форма на възпротивявам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпротивява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпротивява е производна форма на възпротивявам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпротивява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпротивява е производна форма на възпротивявам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).