възпротивявало си

Речник на българския език

1. възпротивявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало си е производна форма на възпротивявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпротивявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало си е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпротивявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпротивявало си е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).