възпротивил съм

Речник на българския език

1. възпротивил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпротивил съм е производна форма на възпротивя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпротивил съм е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).