възпротиви

Речник на българския език

1. възпротиви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпротиви е производна форма на възпротивя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпротиви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпротиви е производна форма на възпротивя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпротиви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпротиви е производна форма на възпротивя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възпротиви — повелително наклонение, ед. ч.

възпротиви е производна форма на възпротивя се (повелително наклонение, ед. ч.).