възпротивили

Речник на българския език

1. възпротивили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпротивили е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпротивили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпротивили е производна форма на възпротивя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).