бил възпротивил

Речник на българския език

1. бил възпротивил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възпротивил е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).