тяло

Речник на българския език

тя̀ло съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

мн. тела̀ и остар. телеса̀, ср.
1. Спец. Във физиката — вещество, което съществува самостоятелно; материя, която заема част от пространството. Движение на телата. В белия дроб е попаднало чуждо тяло.
2. Спец. В математиката — част от пространството, ограничена от затворена повърхност. Геометрично тяло.
3. Организъм в природата. Части на човешкото тяло. Здрав дух в здраво тяло.
4. Тленни останки; труп. Тялото на покойника е изложено за поклонение.
5. Основна част от съоръжение или изделие; корпус. Тяло на книга.
6. Прен. Кръг от хора, обединени от общо положение, цели, дейност и др. Учителско тяло. Директорско тяло. Дипломатическо тяло.
прил. телѐсен, телѐсна, телѐсно, мн. телѐсни. Телесна температура.
Небесни тела. — Естествени астрономически обекти, които се движат в космическото пространство — слънце, луна, планети, комети, астероиди и др.
Осветително тяло. — Лампа.
Отоплително тяло. — Печка или друг уред за отопление.

Грешни изписвания (1)

  • тялу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тя-ло
членувано тя-ло-то
мн.ч. те-ла
членувано те-ла-та