сфера

Речник на българския език

сфѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сфѐри, ж.
1. Спец. В геометрията тяло, образувано от затворена повърхност, чиито точки са еднакво отдалечени от центъра; кълбо.
2. Област, в която се разпространява или развива нещо. Сфера на влияние. В сферата на предположенията.

Грешни изписвания (3)

  • свера
  • сверъ
  • сферъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сфе-ра
членувано сфе-ра-та
мн.ч. сфе-ри
членувано сфе-ри-те
звателна форма