съвзимам

Речник на българския език

съвзимам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съв-зи-мам съв-зи-ма-ме
2 лице съв-зи-маш съв-зи-ма-те
3 лице съв-зи-ма съв-зи-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съв-зи-мах съв-зи-мах-ме
2 лице съв-зи-ма съв-зи-мах-те
3 лице съв-зи-ма съв-зи-ма-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съв-зи-мах съв-зи-мах-ме
2 лице съв-зи-ма-ше съв-зи-мах-те
3 лице съв-зи-ма-ше съв-зи-ма-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвзимал съм съвзимала съм съвзимало съм съвзимали сме
2 лице съвзимал си съвзимала си съвзимало си съвзимали сте
3 лице съвзимал е съвзимала е съвзимало е съвзимали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвзимал бях съвзимала бях съвзимало бяхме съвзимали
2 лице беше съвзимал беше съвзимала беше съвзимало бяхте съвзимали
3 лице беше съвзимал беше съвзимала беше съвзимало бяха съвзимали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвзимам ще съвзимаме
2 лице ще съвзимаш ще съвзимате
3 лице ще съвзима ще съвзимат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвзимал ще съм съвзимала ще съм съвзимало ще сме съвзимали
2 лице ще си съвзимал ще си съвзимала ще си съвзимало ще сте съвзимали
3 лице ще е съвзимал ще е съвзимала ще е съвзимало ще са съвзимали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвзимам щяхме да съвзимаме
2 лице щеше да съвзимаш щяхте да съвзимате
3 лице щеше да съвзима щяха да съвзимат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвзимал щях да съм съвзимала щях да съм съвзимало щяхме да сме съвзимали
2 лице щеше да си съвзимал щеше да си съвзимала щеше да си съвзимало щяхте да сте съвзимали
3 лице щеше да е съвзимал щеше да е съвзимала щеше да е съвзимало щяха да са съвзимали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвзимал съм съвзимала съм съвзимало съм съвзимали сме
2 лице съвзимал си съвзимала си съвзимало си съвзимали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвзимал съм съвзимала съм съвзимало съм съвзимали сме
2 лице съвзимал си съвзимала си съвзимало си съвзимали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвзимал била съм съвзимала било съм съвзимало били сме съвзимали
2 лице бил си съвзимал била си съвзимала било си съвзимало били сте съвзимали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвзимам щяла съм да съвзимам щяло съм да съвзимам щели сме да съвзимаме
2 лице щял си да съвзимаш щяла си да съвзимаш щяло си да съвзимаш щели сте да съвзимате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвзимал щяла съм да съм съвзимала щяло съм да съм съвзимало щели сме да сме съвзимали
2 лице щял си да си съвзимал щяла си да си съвзимала щяло си да си съвзимало щели сте да сте съвзимали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвзимал бих съвзимала бих съвзимало бихме съвзимали
2 лице би съвзимал би съвзимала би съвзимало бихте съвзимали
3 лице би съвзимал би съвзимала би съвзимало биха съвзимали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съв-зи-май съв-зи-май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зи-мал
непълен член съв-зи-ма-лия
пълен член съв-зи-ма-ли-ят
женски род съв-зи-ма-ла
членувано съв-зи-ма-ла-та
среден род съв-зи-ма-ло
членувано съв-зи-ма-ло-то
множествено число съв-зи-ма-ли
членувано съв-зи-ма-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зи-мал
женски род съв-зи-ма-ла
среден род съв-зи-ма-ло
множествено число съв-зи-ма-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-зи-мащ
непълен член съв-зи-ма-щия
пълен член съв-зи-ма-щи-ят
женски род съв-зи-ма-ща
членувано съв-зи-ма-ща-та
среден род съв-зи-ма-що
членувано съв-зи-ма-що-то
множествено число съв-зи-ма-щи
членувано съв-зи-ма-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съв-зи-май-ки