съвзимала е

Речник на българския език

1. съвзимала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала е е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвзимала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала е е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съвзимала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала е е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).