съвзимах

Речник на българския език

1. съвзимах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

съвзимах е производна форма на съвзимам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. съвзимах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

съвзимах е производна форма на съвзимам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).