беше съвзимало

Речник на българския език

1. беше съвзимало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше съвзимало е производна форма на съвзимам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше съвзимало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше съвзимало е производна форма на съвзимам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).