би съвзимал

Речник на българския език

1. би съвзимал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би съвзимал е производна форма на съвзимам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би съвзимал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би съвзимал е производна форма на съвзимам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).