бил си съвзимал

Речник на българския език

1. бил си съвзимал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съвзимал е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).