съвзимаха

Речник на българския език

1. съвзимаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съвзимаха е производна форма на съвзимам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съвзимаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

съвзимаха е производна форма на съвзимам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).