била съм съвзимала

Речник на българския език

1. била съм съвзимала — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм съвзимала е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).