съвзима

Речник на българския език

1. съвзима — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съвзима е производна форма на съвзимам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съвзима — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съвзима е производна форма на съвзимам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съвзима — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съвзима е производна форма на съвзимам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).