съвзимал съм

Речник на българския език

1. съвзимал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвзимал съм е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съвзимал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвзимал съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съвзимал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвзимал съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).