съвзимали

Речник на българския език

1. съвзимали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съвзимали е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съвзимали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съвзимали е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съвзимали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съвзимали е производна форма на съвзимам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съвзимали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съвзимали е производна форма на съвзимам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).