съвзимало си

Речник на българския език

1. съвзимало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало си е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвзимало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало си е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвзимало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвзимало си е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).