съвзимала съм

Речник на българския език

1. съвзимала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала съм е производна форма на съвзимам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвзимала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. съвзимала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

съвзимала съм е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).