самонаема

Речник на българския език

1. самонаема преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-е-ма са-мо-на-е-мем
2 лице са-мо-на-е-меш са-мо-на-е-ме-те
3 лице са-мо-на-е-ме са-мо-на-е-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-ех са-мо-на-ех-ме
2 лице са-мо-нае са-мо-на-ех-те
3 лице са-мо-нае са-мо-на-е-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-на-е-мех са-мо-на-е-мех-ме
2 лице са-мо-на-е-ме-ше са-мо-на-е-мех-те
3 лице са-мо-на-е-ме-ше са-мо-на-е-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонаел съм самонаела съм самонаело съм самонаели сме
2 лице самонаел си самонаела си самонаело си самонаели сте
3 лице самонаел е самонаела е самонаело е самонаели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самонаел бях самонаела бях самонаело бяхме самонаели
2 лице беше самонаел беше самонаела беше самонаело бяхте самонаели
3 лице беше самонаел беше самонаела беше самонаело бяха самонаели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самонаема ще самонаемем
2 лице ще самонаемеш ще самонаемете
3 лице ще самонаеме ще самонаемат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самонаел ще съм самонаела ще съм самонаело ще сме самонаели
2 лице ще си самонаел ще си самонаела ще си самонаело ще сте самонаели
3 лице ще е самонаел ще е самонаела ще е самонаело ще са самонаели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самонаема щяхме да самонаемем
2 лице щеше да самонаемеш щяхте да самонаемете
3 лице щеше да самонаеме щяха да самонаемат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самонаел щях да съм самонаела щях да съм самонаело щяхме да сме самонаели
2 лице щеше да си самонаел щеше да си самонаела щеше да си самонаело щяхте да сте самонаели
3 лице щеше да е самонаел щеше да е самонаела щеше да е самонаело щяха да са самонаели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонаемел съм самонаемела съм самонаемело съм самонаемели сме
2 лице самонаемел си самонаемела си самонаемело си самонаемели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самонаел съм самонаела съм самонаело съм самонаели сме
2 лице самонаел си самонаела си самонаело си самонаели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самонаел била съм самонаела било съм самонаело били сме самонаели
2 лице бил си самонаел била си самонаела било си самонаело били сте самонаели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самонаема щяла съм да самонаема щяло съм да самонаема щели сме да самонаемем
2 лице щял си да самонаемеш щяла си да самонаемеш щяло си да самонаемеш щели сте да самонаемете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самонаел щяла съм да съм самонаела щяло съм да съм самонаело щели сме да сме самонаели
2 лице щял си да си самонаел щяла си да си самонаела щяло си да си самонаело щели сте да сте самонаели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самонаел бих самонаела бих самонаело бихме самонаели
2 лице би самонаел би самонаела би самонаело бихте самонаели
3 лице би самонаел би самонаела би самонаело биха самонаели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-на-е-ми са-мо-на-е-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-ет
непълен член са-мо-на-е-тия
пълен член са-мо-на-е-ти-ят
женски род са-мо-на-е-та
членувано са-мо-на-е-та-та
среден род са-мо-на-е-то
членувано са-мо-на-е-то-то
множествено число са-мо-на-е-ти
членувано са-мо-на-е-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-ел
непълен член са-мо-на-е-лия
пълен член са-мо-на-е-ли-ят
женски род са-мо-на-е-ла
членувано са-мо-на-е-ла-та
среден род са-мо-на-е-ло
членувано са-мо-на-е-ло-то
множествено число са-мо-на-е-ли
членувано са-мо-на-е-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-на-е-мел
женски род са-мо-на-е-ме-ла
среден род са-мо-на-е-ме-ло
множествено число са-мо-на-е-ме-ли

2. самонаема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонаема е производна форма на самонаемам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. самонаема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонаема е производна форма на самонаемам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. самонаема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонаема е производна форма на самонаемам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).