самонаемеше

Речник на българския език

1. самонаемеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самонаемеше е производна форма на самонаема (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самонаемеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самонаемеше е производна форма на самонаема (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).