самонаемел съм

Речник на българския език

1. самонаемел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самонаемел съм е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).