самонаели

Речник на българския език

1. самонаели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаели е производна форма на самонаема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самонаели е производна форма на самонаема (мин. деят. св. прич. мн. ч.).