самонаемело съм

Речник на българския език

1. самонаемело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самонаемело съм е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).