самонаемете

Речник на българския език

1. самонаемете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самонаемете е производна форма на самонаема (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самонаемете — повелително наклонение, мн. ч.

самонаемете е производна форма на самонаема (повелително наклонение, мн. ч.).