самонаемел

Речник на българския език

1. самонаемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаемел е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаемел е производна форма на самонаема (мин. деят. несв. прич. м. р.).