самонаемат

Речник на българския език

1. самонаемат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонаемат е производна форма на самонаемам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаемат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонаемат е производна форма на самонаема (сег. вр., 3 л., мн. ч.).