самонаемело

Речник на българския език

1. самонаемело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаемело е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаемело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонаемело е производна форма на самонаема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).