самонаел

Речник на българския език

1. самонаел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаел е производна форма на самонаема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаел — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаел е производна форма на самонаема (мин. деят. св. прич. м. р.).