самонаело

Речник на българския език

1. самонаело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонаело е производна форма на самонаема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонаело — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонаело е производна форма на самонаема (мин. деят. св. прич. ср. р.).