самонаемела

Речник на българския език

1. самонаемела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонаемела е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонаемела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самонаемела е производна форма на самонаема (мин. деят. несв. прич. ж. р.).