самонаемели

Речник на българския език

1. самонаемели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонаемели е производна форма на самонаема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаемели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самонаемели е производна форма на самонаема (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).