позадържа

Речник на българския език

1. позадържа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 179tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • позадаржа
  • позадаржъ
  • позадържъ
  • позъдаржа
  • позъдаржъ
  • позъдържа
  • позъдържъ
  • пузадаржа
  • пузадаржъ
  • пузадържа
  • пузадържъ
  • пузъдаржа
  • пузъдаржъ
  • пузъдържа
  • пузъдържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-за-дър-жа по-за-дър-жим
2 лице по-за-дър-жиш по-за-дър-жи-те
3 лице по-за-дър-жи по-за-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-за-дър-жах по-за-дър-жах-ме
2 лице по-за-дър-жа по-за-дър-жах-те
3 лице по-за-дър-жа по-за-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-за-дър-жах по-за-дър-жах-ме
2 лице по-за-дър-же-ше по-за-дър-жах-те
3 лице по-за-дър-же-ше по-за-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържал съм позадържала съм позадържало съм позадържали сме
2 лице позадържал си позадържала си позадържало си позадържали сте
3 лице позадържал е позадържала е позадържало е позадържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позадържал бях позадържала бях позадържало бяхме позадържали
2 лице беше позадържал беше позадържала беше позадържало бяхте позадържали
3 лице беше позадържал беше позадържала беше позадържало бяха позадържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позадържа ще позадържим
2 лице ще позадържиш ще позадържите
3 лице ще позадържи ще позадържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позадържал ще съм позадържала ще съм позадържало ще сме позадържали
2 лице ще си позадържал ще си позадържала ще си позадържало ще сте позадържали
3 лице ще е позадържал ще е позадържала ще е позадържало ще са позадържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позадържа щяхме да позадържим
2 лице щеше да позадържиш щяхте да позадържите
3 лице щеше да позадържи щяха да позадържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позадържал щях да съм позадържала щях да съм позадържало щяхме да сме позадържали
2 лице щеше да си позадържал щеше да си позадържала щеше да си позадържало щяхте да сте позадържали
3 лице щеше да е позадържал щеше да е позадържала щеше да е позадържало щяха да са позадържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържал съм позадържала съм позадържало съм позадържали сме
2 лице позадържал си позадържала си позадържало си позадържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържал съм позадържала съм позадържало съм позадържали сме
2 лице позадържал си позадържала си позадържало си позадържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позадържал била съм позадържала било съм позадържало били сме позадържали
2 лице бил си позадържал била си позадържала било си позадържало били сте позадържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позадържа щяла съм да позадържа щяло съм да позадържа щели сме да позадържим
2 лице щял си да позадържиш щяла си да позадържиш щяло си да позадържиш щели сте да позадържите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позадържал щяла съм да съм позадържала щяло съм да съм позадържало щели сме да сме позадържали
2 лице щял си да си позадържал щяла си да си позадържала щяло си да си позадържало щели сте да сте позадържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позадържал бих позадържала бих позадържало бихме позадържали
2 лице би позадържал би позадържала би позадържало бихте позадържали
3 лице би позадържал би позадържала би позадържало биха позадържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-зад-ръж по-зад-ръж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-за-дър-жан
непълен член по-за-дър-жа-ния
пълен член по-за-дър-жа-ни-ят
женски род по-за-дър-жа-на
членувано по-за-дър-жа-на-та
среден род по-за-дър-жа-но
членувано по-за-дър-жа-но-то
множествено число по-за-дър-жа-ни
членувано по-за-дър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-дър-жал
непълен член по-за-дър-жа-лия
пълен член по-за-дър-жа-ли-ят
женски род по-за-дър-жа-ла
членувано по-за-дър-жа-ла-та
среден род по-за-дър-жа-ло
членувано по-за-дър-жа-ло-то
множествено число по-за-дър-жа-ли
членувано по-за-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-за-дър-жал
женски род по-за-дър-жа-ла
среден род по-за-дър-жа-ло
множествено число по-за-дър-жа-ли

2. позадържа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позадържа е производна форма на позадържам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. позадържа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позадържа е производна форма на позадържам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. позадържа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позадържа е производна форма на позадържам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).