позадържали

Речник на българския език

1. позадържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позадържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позадържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позадържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. позадържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. позадържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. позадържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. позадържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позадържали е производна форма на позадържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).