позадържало си

Речник на българския език

1. позадържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позадържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. позадържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. позадържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. позадържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. позадържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позадържало си е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).