щял да е позадържал

Речник на българския език

1. щял да е позадържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е позадържал е производна форма на позадържам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е позадържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е позадържал е производна форма на позадържа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).