позадържала

Речник на българския език

1. позадържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позадържала е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позадържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позадържала е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позадържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позадържала е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позадържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позадържала е производна форма на позадържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. позадържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позадържала е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. позадържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позадържала е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. позадържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позадържала е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. позадържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позадържала е производна форма на позадържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).