позадържалата

Речник на българския език

1. позадържалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

позадържалата е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. позадържалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

позадържалата е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).