позадържал е

Речник на българския език

1. позадържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позадържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позадържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. позадържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. позадържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. позадържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).