позадържан

Речник на българския език

1. позадържан — мин. страд. прич. м. р.

позадържан е производна форма на позадържам (мин. страд. прич. м. р.).

2. позадържан — мин. страд. прич. м. р.

позадържан е производна форма на позадържа (мин. страд. прич. м. р.).