позадържалото

Речник на българския език

1. позадържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

позадържалото е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. позадържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

позадържалото е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).