позадържало

Речник на българския език

1. позадържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позадържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позадържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позадържало е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позадържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позадържало е производна форма на позадържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. позадържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. позадържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. позадържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позадържало е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. позадържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позадържало е производна форма на позадържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).