позадържал съм

Речник на българския език

1. позадържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позадържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. позадържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. позадържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. позадържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. позадържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позадържал съм е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).