позадържал

Речник на българския език

1. позадържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позадържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позадържал — мин. деят. св. прич. м. р.

позадържал е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позадържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позадържал е производна форма на позадържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. позадържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. позадържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадържал е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. позадържал — мин. деят. св. прич. м. р.

позадържал е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. позадържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позадържал е производна форма на позадържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).